Вятърът плаче Мери
Сърцето й плаче за мен
В този стар град, където всичко
Изглежда обърнат с главата надолу
Но никога не можеш да ме вземеш момиче
Защото любовта ми върви с мен
(Припев)
Мога да разбера кога една жена си е отишла
Когато парфюмът й вече не полепва по стаята, в която е отседнала
И всеки път, когато казва, че искам да се оженя за теб
Мери
Тя казва, скъпа, не можеш ли да намериш някой нов
(Стих 2)
В сън, когато всичко беше изгубено
Всичко, което имаше за спокойствие
Беше спомен за призрака на баща й
Това й каза да не плаче
Не го оставяйте да ни подмине
(Припев)
Мога да разбера кога една жена си е отишла
Когато парфюмът й вече не полепва по стаята, в която е отседнала
И всеки път, когато казва, че искам да се оженя за теб
Мери
Тя казва, скъпа, не можеш ли да намериш някой нов
Мога да разбера кога една жена си е отишла
Когато парфюмът й вече не полепва по стаята, в която е отседнала
И всеки път, когато казва, че искам да се оженя за теб
Мери
Тя казва, скъпа, не можеш ли да намериш някой нов
Не позволявайте да ни подмине, да, да, не, не