В свят на сянка, където мрак пълзи,
Там обитава създание, дълбоко в дрямка.
С тъмночервени очи и толкова остри зъби,
Той се събужда от ковчега си със смъртоносно изкуство.
Вампир се събужда в най-мрачния час,
Погледът му непреклонен, присъствието му сила.
Той става от гроба със зла усмивка,
Търси жертви, за да подхрани тъмния си грях.
С потайност и хитрост той дебне нощта,
Преследване на невинните със злонамерена мощ.
Той пирува с кръвта им, кръвта им е източена,
Оставяйки след себе си тела безжизнени и изцедени.
Той преследва кошмарите на онези, които изоставя,
Смразяващ призрак, нелюбезно присъствие.
Неговото проклятие обвързва завинаги неговата немъртва съдба,
Завинаги прокълнат в опустошеното състояние на вампир.
Пази се, о, пътнико, в блясъка на лунната светлина,
Защото в сенките дебне сънят на вампира.
Той жадува за кръв, безмилостно търсене,
Създание на мрака, завинаги неблагословено.
Затова не търсете компанията му и не му пресичайте пътя,
Защото в бърлогата на вампира няма връщане назад.
Той е господарят на нощта, неговото върховно царуване,
Създание на ужаса, дяволска мечта.
Той се смее на страха ти и изпива болката ти,
Сърцето му студена крепост, вечно презрение.
Вампирът съществува, една древна легенда,
В тъмнината той живее, историята му е преразказана.
В свят на сянка, където мрак пълзи,
Там дебне вампирът във вечния си сън.
С тъмночервени очи и толкова остри зъби,
Той чака плячката си, глада си да изсече.