В свят на мимолетни връзки,
Където спомените се вплитат във времето.
Има една история, която завинаги ще ценя,
Мелодия, едновременно сладка и възвишена.
С всяка нотка, която тихо остава,
Пренасям се в това свещено пространство.
Хармонията, която нежно шепне,
Напомня ми лицето ти.
О, кажи ми, най-скъп приятелю,
Докато времето разгръща широко своето платно,
Ще запомните ли тези мелодии?
Тези акорди, които отекват дълбоко в теб.
В тишината на здрача,
Когато звездите запалят небесата,
Нека душите ни резонират заедно,
В тази симфония, която никога не умира.
Чрез смях, сълзи и мечти, които сме изтъкали,
Тъканта на приятелството е толкова истинска,
Нека тези песни мостят сърцата ни и ни напомнят,
От всичко, с което се сблъскахме и преживяхме.
Светът може да се промени и да се съберат бури,
Но нашата връзка остава непоклатима,
Всеки стих е свидетелство за приятелство,
Любов, между която времето не може да застане.
Ще запомниш ли тази мелодия,
Кога сезоните оцветяват цветовете си наново?
Ще си припомниш ли нашето споделено пътуване,
Кога житейските предизвикателства излизат наяве?
О, нека тези бележки ни водят напред,
Докато начертаваме курс през житейските обрати,
Защото в дълбините на нашето приятелство,
Лъжата е истина, която остава завинаги.
Така сърцето ми пее във всяка нота,
Обещание, че любовта ще издържи.
Ще си спомниш ли, скъпи приятелю,
Тази мелодия е чиста и сигурна?
През ехото на времето,
Ще се преплитат,
Нашето приятелство и мечти,
Божествено наследство.