Песента започва с разказвача, който описва техните чувства на самота и изолация. Казват, че се чувстват сякаш „потъват в здрача“ и че са „изгубени в море от лица“. Те също така изразяват желанието си да избягат от сегашната си ситуация, пеейки „Искам да избягам, на място, където мога да бъда себе си“.
Тогава припевът на песента дава искрица надежда. Разказвачът пее:„Има светлина, която блести през облаците, светлина, която ме води“. Тази светлина представлява надеждата на разказвача за по-добро бъдеще и им дава силата да продължат.
Във втория стих разказвачът описва как те се опитват да намерят пътя си през депресията си. Те казват, че „търсят слънцето, но облаците продължават да се надигат“. Въпреки предизвикателствата, пред които са изправени, разказвачът остава решен да намери щастието, пеейки „Няма да се откажа, няма да пусна“.
Мостът на песента осигурява момент на размисъл. Разказвачът пее:„Преживях толкова много, но все още стоя тук“. Те признават своите борби, но също така изразяват своята устойчивост. Разказвачът е решен да преодолее депресията си и те са уверени, че в крайна сметка ще намерят щастието.
В края разказвачът повтаря тяхното послание за надежда. Те пеят:"Има светлина, която грее през облаците, светлина, която ме води." Тази светлина представлява вярата на разказвача, че има по-добро бъдеще напред и им дава силата да продължат напред.
Като цяло "Vanilla Twilight" е песен за борбата с депресията и търсенето на надежда. Текстът на песента изразява чувствата на разказвача на изолация, отчаяние и копнеж за щастие. Но въпреки предизвикателствата, пред които са изправени, разказвачът остава решен да преодолее депресията си и да намери по-добро бъдеще.