От Клара Едуардс
До завоя на реката,
Където водата се вълнува бързо,
Стои прекрасна върба,
С широко разперените си клони.
В ранната утринна светлина,
Когато слънцето грее ярко,
Листата на върбата
Танцувай и блести от наслада.
И птиците пеят в клоните,
Песен на радост и възхвала,
На Този, който създаде всичко,
По тези чудни горски пътища.
До завоя на реката,
Където водата тече толкова бистра,
Обичам да седя и да размишлявам,
За чудесата, които са близо.
Защото в красотата на природата,
Божието дело виждам,
И сърцето ми е изпълнено с благодарност,
Заради цялата Му любов към мен.
Така до завоя на реката,
Където расте върбата,
намирам място на мир и радост,
И духът ми прелива.