Днес, докато цветовете все още се придържат към лозата
Днес, когато светът е наполовина божествен
Днес, любов, нека сърцата ни се преплитат
Днес ще бъда твоя, бъди моя
(Стих 1)
Живях за утрешния ден и сънувах страхотни мечти в изобилие
И все пак животът беше скръб, защото не намерих сърцевината на живота
Тогава дойде истинската любов, моят свят беше новороден
И изведнъж „утре“ беше просто изтъркана дума
(Припев)
(Стих 2)
През есента и зимата ти ще бъдеш моята пътеводна звезда
Заедно ще се скитаме под небесата далеч
Нека бурите и приливите помете дните ни
През слънце или тъмно, любов, винаги ще следвам
(Припев)