В свят на сенки и отчаяние,
Царство, където мракът изпълва въздуха,
Открих, че съм погълнат от страх,
Пленник на собствения си ум, толкова ужасно.
(Предприпев)
жадувах за бягство,
Начин да се развали това ужасно заклинание,
Но навсякъде около мен нямаше форма,
Няма искрица надежда, няма светлина за потушаване.
(Припев)
В стена от сън се озовах,
В капан в тази безкрайна нощ,
Душата ми е в агония, търси помощ,
Но външният свят е забулен от погледа ми.
(Стих 2)
Извиках за спасение,
Но гласът ми отеква напразно,
Сенките танцуваха в ликуване,
И страхът изяде самата ми вена.
(Предприпев)
В дълбините на отчаянието бавно потънах,
Падайки в бездна бездна,
С всеки изминал миг духът ми се свиваше,
Докато мракът обгръщаше всяка моя целувка.
(Припев)
В стена от сън се озовах,
В капан в тази безкрайна нощ,
Душата ми е в агония, търси помощ,
Но външният свят е забулен от погледа ми.
(Мост)
Но тогава се появи искрица надежда,
Нежно присъствие, мек рефрен,
През тъмнината пътеводна светлина блесна,
И сенките бавно започнаха да намаляват.
(Стих 3)
Протегнах ръка, хванах светлината,
И стената на съня започна да се къса,
Когато светът около мен се появи пред очите ми,
Бях освободен от измъчената си болка.
(Припев)
В стена от сън се озовах,
В капан в тази безкрайна нощ,
Но сега съм свободен, мракът изчезна,
И красотата на живота изпълва погледа ми.
(Outro)
Изплувах от дълбините на отчаянието,
В свят прероден и светъл,
И докато прегръщах свежия утринен въздух,
Разбрах, че съм спечелил битката.