В „Песен за себе си“ Уитман пише:„Аз празнувам себе си и пея себе си,/И това, което предполагам, че ще приемеш,/Защото всеки атом, който ми принадлежи като добро, принадлежи на теб...“ Това предполага, че Уитман вярва, че смъртта не е краят на съществуването на човек, а по-скоро продължението му под различна форма. Той също така пише:„Не питам ранения как се чувства, защото той знае;/доволен съм/виждам смъртта от другата страна”. Това предполага, че Уитман вярва, че смъртта не е болезнено или неприятно преживяване, а по-скоро мирно и освобождаващо.
За разлика от това, Дикинсън пише в „Защото не можех да спра за смъртта“, „И минахме покрай училището, където децата се бореха,/В междучасието — в ринга—/Минахме покрай полетата с пасящо зърно—/Минахме покрай залязващото слънце —/Или по-скоро—той ни подмина..." Това предполага, че Дикинсън вярва, че смъртта идва внезапно и неочаквано и че това е нещо, което трябва да се избягва, ако е възможно. Тя също пише:„Спряхме пред една къща, която изглеждаше/Издутина на земята—/Покривът едва се виждаше—/Корнизът—в земята.“ Това предполага, че Дикинсън вярва, че смъртта е място на тъмнина и затвор.
Като цяло отношението към смъртта в „Песен за себе си” е празнично и жизнеутвърждаващо, докато в „Защото не можех да спра за смъртта” то е страховито и песимистично.