Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Музика >> Песни и текстове

Уитмън срещу Дикинсън за смъртта: Певецът срещу Пътничката

Два 19-вековни американски поета. Две видения за смъртта. Нула пресечане.

Уолт Уитмън – „Песнь за себе си“ (1855)

Смърт като празнуване, продължение, демокрация.

Трансцендентализмът на Уитмън: смърт = ритъм на природата, а не прекратяване.

Емили Дикинсън – „Защото не можех да спря за Смъртта“ (ок. 1863)

Смърт като олицетворен похитител, неизбежна, тревожна.

Калвинистическият поглед на Дикинсън: смърт = мистериозна, крайна, извън контрол.

Същностен контраст

УитмънДикинсън
Прегръща смърттаСмъртта пристига непоканена
Разширителна, откритаОграничена, затворена (количе, гроб)
Коллективна/универсалнаИнтензивно индивидуална
Оптимистично превъзхожданеДвусмислена, леко зловеща

Вердиктът

Уитмън пее смъртта; Дикинсън карачи с нея. Един потвърждава непрекъснатостта; другата се изправи пред крайността. И двете са истински – в зависимост от това дали си вселената или душата.

Песни и текстове

Related Categories