Какво поддържа Елиезър по време на Смертния марш в "Нощ"? Конвергенция на фактори
В Нощ, Ели Визел описва смъртния марш от Аушвиц до Бухенвалд (януари 1945). Нито един фактор не го държи на живот; по-скоро конвергенция на:
- Първобитен инстинкт за оцеляване: Телесната воля да се движи напред въпреки изтощение, студ, глад.
- Бащин-син връзка: Остане с баща си (Шломо) дава взаимна цел – до смъртта на баща.
- Мигливото надежда: Слухове за освобождение, далечна артилерия, рядко доброта (напр. френската момиче, скриваща хляб).
- Памет и идентичност: Дръжки за предишния себе си, вяра (въпреки счупена), и нуждата да свидетелства.
- Чист случай: Случаен избор, време, капризи на стражите – признато от Визел като решаващ.
Той по-късно пише: "Не мислех, че ще оцелея... То не беше храброст, не вяра. Беше късмет." Маршът отнема агенция; издръжливостта е в голяма степен неволета.