* Надежда: Въпреки че надеждата често беше крехка и мимолетна, Елиезер се вкопчи във възможността за освобождение, подхранван от малките актове на доброта, на които беше свидетел, и слуховете за приближаването на съюзническите сили.
* Инстинкт: Елиезер описва похода като борба за оцеляване, където тялото му действа почти инстинктивно, водено от първична нужда да остане жив. Той надхвърли възможностите си, разчитайки на физическата си сила и воля.
* Братство: Споделеното страдание и трудностите на марша насърчават чувството за другарство сред затворниците. Те се подкрепяха взаимно, споделяйки храна и предлагайки насърчителни думи. Това споделено преживяване осигури усещане за солидарност и цел.
* Памет: Елиезер често си спомняше за миналия си живот, черпейки сила от спомените на семейството и близките си. Тези спомени, дори в разгара на отчаянието, му служеха като напомняне за какво се бори.
Важно е да се отбележи, че опитът на Елиезер беше дълбоко личен и нямаше нито един фактор, който да го накара да продължи. Неговото оцеляване вероятно е комбинация от тези фактори, заедно с непоколебимата решимост да живее.