1. Следвоенна икономическа депресия: След Първата световна война Канада претърпя тежък икономически спад. Това доведе до широко разпространена безработица, намаляване на заплатите и инфлация, създавайки трудности за много работници.
2. Лоши условия на труд: Работниците в Уинипег се сблъскаха с лоши условия на труд, включително дълги часове, ниски заплати и опасна среда. Липсваха им и основни права като правото на организиране на профсъюзи.
3. Правителствена репресия: Канадското правителство, особено в Манитоба, беше дълбоко враждебно към профсъюзите. Те активно потискаха стачките и организирането на съюз, често използвайки полицейски сили и сплашване.
4. Социални и политически вълнения: Войните години доведоха до повишаване на социалните и политическите вълнения. Войниците, които се връщат от войната, се сблъскаха с трудности да намерят работа и нарастваше чувството на недоволство от съществуващата политическа и икономическа система.
5. Влиянието на радикалните идеи: Някои от нападателите бяха повлияни от социалистическите и комунистическите идеи. Те вярваха, че капиталистическата система по своята същност е несправедлива и че работниците трябва да поемат контрола върху средствата за производство.
6. Движението „Един голям съюз“: Движението на One Big Union (OBU) се стреми да създаде единична, мощна организация на труда, която да представлява всички работници в Канада. Това движение придоби сцепление във Винипег, осигурявайки платформа за организиран протест.
7. "Комитетът на гражданите от 1000": Група богати бизнесмени сформираха тази комисия в отговор на стачката. Целта им беше да прекъснат стачката и да поддържат съществуващите енергийни структури. Те активно се кампариха срещу работниците и подхранват общественото негодувание към нападателите.
8. Инцидентът „Кървава събота“: На 21 юни 1919 г. полицията в Кралския северозапад насилваше спокойно демонстрация, наранявайки много хора. Това събитие допълнително радикализира нападателите и засиленото напрежение.
9. Арестът на лидерите на стачките: В крайна сметка правителството арестува и затвори много от лидерите на стачките, като ефективно прекратява стачката.
Генералният удар на Уинипег беше основен момент в историята на канадската труда. Той подчерта дълбоките социални и икономически неравенства на времето и желанието на правителството да потисне трудовия активизъм. Въпреки че в крайна сметка се провали, той проправи пътя за бъдещите движения на правата на труда и спомогна за повишаване на осведомеността за необходимостта от социална справедливост в Канада.