Чуварът (Стражът) в Антигона на Софокъл е един от големите нежелани вестници на театъра. Той не иска да бъде там. Не иска да я улови. И негов доклад към Креон разкрива повече за Антигона — и централния конфликт на трагедията — от какъвто и да е хорален од.
Неговия първи интерес: няма да бъде екзекутиран за провал да предотврати погребанието. „Аз не го направих. Аз не виждах ко го е направил. Не убивай вестника.“ Бюрократичният инстинкт да оцелее гнева на тирана.
Въпреки волята си, той описва Антигона с удряща уважение:
Нисък чувар разпознава благородство, което царят не може.
Той вярва, че тя заслужава наказание по града закона. Но се съжалява за нея по сърцето закона. Неговият конфликтен стойност отразява централното напрежение на пiesaта: граждански длъжност vs. божествен задължение, държава vs. семейство, Креон vs. Антигона.
Чуварът хуманизира Антигона преди тя да говори дума в собственозащита. Той е сурогат на публиката вътре в пiesaта — обикновен, конфликтен, принуден да участва в несправедливост. Неговият доклад прави трагедията гражданска, не просто семейна. Когато дори функционерът вижда величието на затворника, слепотата на царя става престъпление.