1. Магазини за цифрова музика и платформи за стрийминг: Когато закупите песен или албум от магазин за цифрова музика (напр. iTunes, Amazon Music) или се абонирате за услуга за стрийминг (напр. Spotify, Apple Music), част от приходите отиват при изпълнителя. Точната сума варира в зависимост от платформата, договора на изпълнителя и други фактори.
2. Директни продажби към фенове: Много изпълнители продават музиката си директно на фенове чрез своите уебсайтове, социални медийни платформи или на концерти. При този модел художникът запазва по-голям дял от приходите от всяка продажба.
3. Лицензиране и синхронизация: Когато музиката се използва във филми, телевизионни предавания, реклами, видео игри и други медии, изпълнителят може да получава лицензионни такси или такси за синхронизиране. Тези такси се договарят отделно и могат да бъдат значителен източник на доходи за артистите.
4. Възнаграждения за публикуване: Авторите на песни и композиторите получават хонорари за публикуване, когато музиката им се пуска по радиото, използва се в изпълнения на живо или се изпълнява от други изпълнители. Тези възнаграждения обикновено се събират от организации за права на изпълнение (PRO), като ASCAP, BMI и SESAC.
Важно е да се отбележи, че музикалната индустрия претърпя значителни промени през последните години, като стриймингът се превърна в доминираща форма на потребление на музика. Въпреки че приходите от стрийминг са нараснали, индивидуалните изплащания за изпълнители на поток могат да бъдат относително ниски. Това доведе до дебати и дискусии относно справедливото възнаграждение за артистите в дигиталната ера.