Има няколко изключения от това правило. В някои случаи диджеите може да могат да получават музика чрез лицензи без възнаграждения или Creative Commons, които позволяват използването на защитени с авторски права материали за определени цели, без да се изисква изрично разрешение от притежателя на авторските права. Освен това, някои DJ софтуер и платформи за стрийминг може да предлагат услуги, базирани на абонамент, които предоставят достъп до библиотека с лицензирана музика, която може да се използва за търговски цели.
В повечето случаи обаче диджеите са отговорни за закупуването на музиката, която използват. Това може да стане чрез различни канали, като онлайн музикални магазини, физически търговци на музика или директно от звукозаписни компании или дистрибутори. Диджеите обикновено купуват музиката в цифров формат, като например MP3 или WAV файлове, които могат лесно да бъдат съхранявани и достъпни на тяхното DJ оборудване.
Цената за закупуване на музика може да варира в зависимост от жанра, популярността и рядкостта на песните. Някои песни могат да бъдат сравнително евтини, докато други може да са по-скъпи или дори ексклузивни за определени диджеи или звукозаписни компании. Диджеите често инвестират значителни суми пари в изграждането и поддържането на своите музикални колекции, за да гарантират, че разполагат с разнообразна гама от песни, от които да избират за своите изпълнения.
Купувайки тяхната музика, диджеите подкрепят музикалната индустрия и гарантират, че изпълнителите и звукозаписните компании получават справедливо възнаграждение за работата си. Това допринася за цялостното здраве и устойчивост на музикалната екосистема и позволява на диджеите да продължат да създават и споделят своите миксове с публиката по целия свят.