Този писък се споменава няколко пъти в историята, първо когато Холмс и Уотсън са представени на д-р Ройлот и отново, когато Хелън Стоунър описва събитията, довели до смъртта на сестра си. Това многократно споменаване на писъка предвещава неговата решаваща роля в кулминацията на историята , където служи като предупреждение за Хелън и жизненоважна следа за Холмс.
Писъкът се асоциира с опасност и насилие, което в крайна сметка кара Холмс да заключи, че писъкът не е просто вик на гняв, а сигнал към смъртоносната „пъстра група“ – змията.
Това предизвестие създава съспенс и позволява на читателя да предвиди ролята на вика в разгръщащите се събития.