1. Афро-американска музика: Рокендролът черпи до голяма степен от афро-американските музикални традиции, особено блус, ритъм енд блус (R&B) и госпъл музика. Музиканти като Чък Бери, Литъл Ричард и Фатс Домино бяха пионери в смесването на тези жанрове с елементи от западната музика, оформяйки основите на ранния рокендрол.
2. Кънтри и западна музика: Кънтри музиката, особено от поджанра honky-tonk, има значително влияние върху развитието на рокендрола. Изпълнители като Ханк Уилямс и Елвис Пресли съчетаха кънтри елементи като използването на електрическа китара и ритъма „backbeat“ с енергията и бунтарския дух на рок музиката.
3. Джаз и суинг: Джазът и биг бенд музиката също играят роля при оформянето на стилистичните елементи на ранния рокендрол. Използването на саксофон, тромпет и импровизирани сола, както и суинг ритми, могат да бъдат чути в много ранни рокендрол записи.
4. Ду-уоп и вокални хармонии: Doo-wop, стил на градска вокална хармония, популярен през 40-те и 50-те години на миналия век, повлия значително на вокалния подход в ранния рокендрол. Групи като The Platters и The Penguins, с техните богати вокални хармонии и R&B влияние, служат като предшественици на вокалните стилове рокендрол.
5. Ерата след Втората световна война: Икономическите и социални промени след края на Втората световна война създадоха среда, възприемчива към нови форми на музика. Увеличеният разполагаем доход и възходът на младежката култура, заедно с развитието на нови технологии за запис, допринесоха за широкото разпространение и популярност на рокендрола.
Тези фактори и музикални корени се сляха, за да създадат това, което сега познаваме като рокендрол, което оказа трансформиращо въздействие върху музиката и културата, превръщайки се в крайна сметка в глобален феномен.