В 1780-те години италианският лекар-анатом Луиджи Галвани направи случаен наблюдение, което разпали научен обрат. По време на препарат на жаба, неговата стомана скалпел допира нерв на крака – и кракът трисне яростно, сякаш жив. Това се повтаряше, особено при гъштели или близо до електрически машини.
Галвани установи, че допиране на нерва с две различни метали (напр. медена кука, цинков зонд) също произвежда скращване – дори без молния. Той атрибутираше това на собствената на животното електричест, разредена през биметалната дъга.
Алесандро Волта твърдеше, че електричестта идва от контакта на несъщински метали, а не от животно. Този спор подтикна Волта да измисли волтаичната купчина (батерия) – доказвайки, че химическата електричест съществува. Племенникът на Галвани, Джованни Алдини, по-късно обхожда Европа, оживявайки тела на екзекутирани с батерии, вдъхновявайки Мэри Шейли за Франкенщайн.
Днес знаем: Нервните импулси са електрохимични – вълни от йонен флукс (Na⁺, K⁺) през мембрани, а не уникален „живителен течен“. Въпреки това Галвани основа електрофизиологията; неговата „животна електричест“ беше първият поглед към биоелектричеста, искрата, която кара живота да се движи.