Думата „disable“ влиза в английския език през 14-ти век от старофренски deshabiller (тоже изписван desabilier), което буквално означава „да се разоблече“ или „да се лиши от екипировка“. Нейните корени разкриват фасциниращ семантичен път.
Предлогът des- (от латински dis-) означава премахване или обратност, комбиниран с habiller („да се облече, екипира, подготви“). Habiller произлиза от старофренски abile („подходящ, годен“), накрая от латински habilis („управляем, удобен“) – същият корен, даващ „able“ и „ability“.
Изначално „disable“ означава „да се лиши от способност, екипировка или правна квалификация“ – буквално отнемане на капацитет. Към 15-ти век смисълът се измества към съвременното си основно значение: „да се направи неспособен да извърши действие“ или „да се увреди физически или ментално“. Съществителното disability и прилагателното disabled следват паралелни пътища.
Тази еволюция – от сваляне на броня или дрехи до описване на фундаментална ограниченост – отразява как езикът прилага конкретни физически действия за изразяване на абстрактни състояния на съществуване.