Ако сте чували светкавичен гитарен пасаж, който тече без едино удряне с médiator, сте свидетели на партньорството между хамър-он и пул-оф. Тези братски техники са двигателят на легато фразирането – гладки, свързани ноти, които подражават на дишането на саксоф или арха на виола.
Ключ: Пръстът, който хамърва, трябва да удря зад лада с достатъчна скорост, за да звучи нотата ясно. Слаби хамъри = глухови ноти.
Важен нюанс: Това не е просто издигане – е дърпане. Класическите гитаристи го наричат „апойандо“ (opoyando) не зря.
Чередоване на хамър-они и пул-офове (напр. 5–7–5–7) създава течни трили и мажорирани бягания, невъзможни с алтернативно удряне при високи темпи. „Ерупшън“ на Еди Ван Хейлън, саксофонските линии на Алан Холсуърт и съвременният шред се градат на тази двоичност.
Овладейте хамър-он и пул-оф, и лявата ви ръка ще стане втора дясна – удвоявате скоростта си без да удвоявате усилието.