Иронията се крие в това как действията на Едип, водени от желанието му да открие истинската си самоличност и да избяга от зловещото пророчество, в крайна сметка се превръщат в средството, чрез което проклятието се изпълнява. Търсенето на истината на Едип го води до откровението, че човекът, когото вярва, че е негов баща, не е истински негов родител.
Въпреки това, в процеса на разкриване на тази истина, Едип несъзнателно убива биологичния си баща Лай и се жени за майка си Йокаста, изпълнявайки пророчеството. Тази поредица от иронични събития подчертава неизбежната природа на съдбата и силата на божественото възмездие в гръцката трагедия.