* Деформация: Сферичната форма на земното кълбо би претърпяла значителна деформация и разтягане, за да се превърне в плоска повърхност. Този процес включва издърпване и разкъсване на материала на земното кълбо, което води до счупвания, пукнатини и изкривявания.
* Загуба на пропорции: Различните региони на земното кълбо биха се разширили или свили непропорционално, за да паснат на плоската повърхност. Процесът на сплескване би изкривил относителните размери и форми на държави, континенти и океани. В резултат на това мащабът на картата ще варира между различните местоположения, компрометирайки географската точност.
* Изкривяване на разстоянията: Измерването на разстояния върху сплескан глобус би станало неточно. Правите линии, начертани на плоската карта, може да не представляват най-кратките пътища или големи кръгови маршрути между места на сферичната Земя. Разстоянията и пропорциите между различните части на света ще бъдат изкривени, което може да подведе потребителите относно навигационните и географските връзки.
* Полярни и екваториални региони: Сплескването на земното кълбо би изкривило представянето на полярните региони, особено на Северния и Южния полюс. Би било предизвикателство да се покажат двата полюса едновременно, без допълнително да се изкривяват техните относителни местоположения и разстояния до други региони. Освен това представянето на екватора или други географски ширини може да се разтяга или свива, променяйки пропорциите им спрямо останалата част от картата.
* Картографски проекции: Картографите често използват математически техники, наречени картографски проекции, за да превърнат триизмерната Земя в двуизмерна повърхност. Различните проекции са подходящи за различни цели, но всички включват изкривявания в зависимост от избрания метод на прожектиране. Използването на определена проекция, вместо физическо изравняване на земното кълбо, гарантира известна степен на точност, като същевременно опростява сферичната Земя за практически цели.