В "Антигона" на Софокъл, героинята не краде нищо. Тя нарушава декрета на цар Креон, извършвайки , обявено за предател. Нейният "преступ" е свещен длъжност – поръсване на прах, ливане на либиции – утвърждаване на божествен закон над тираничен декрет. Пiesaта се фокусира върху този конфликт, а не върху кражба.