В Антигона на Софокъл, титловият герой нарушава държавния указ чрез погреба на своя брат Полиник.
Контекст: Крал Креон декретира, че Полиник, нападнал Теби, да остане непогребан — безапоение в гръцката култура. Антигона се възправя против това, твърдейки по-висок морален закон: божествена длъжност за честване на мъртвите и семейна длъжност.
Значение: Неят акт противопоставя номос (човешки закон) на дике (божествена справедливост). Тя приема смъртта, вместо да наруши свестта си, ставайки вечен символ на гражданско непокорство и морална смелост.
Пьесата изследва дали държавната власт може да отмени свещените семейни и религиозни длъжности.