В „Вещицата на Салем“ на Артър Милър, Титуба не беше разбърквала гърне в гората. Сцената е описана от Абигейл Уилямс в акт 1: тя твърди, че е видела Титуба с Дявола, пееща над варящ котел. Този обвинение запалва вещичните процеси.
Горската сцена никога не се появява на сцената — тя е докладвана, не показана. Това е ключово: централният ужас на пьесата е изграден на слухове, а не на доказателства. Лъжата на Абигейл става истина чрез повторение и институционална власт. Признанието на Титуба е насилствено, не доброволно. „Вещичеството“ съществува само в обвинението.
Милър прави отсъствието на сцената смисъл: ние никога не виждаме престъплението, защото не имало престъпление — само отчаянието на момиче и готовността на общността да повярва.