Как Антигона се възпротивява на Креон в "Антигона" на Софокъл
Възпротивата на Антигона на своя чич, цар Креон, се разгъва в пет ескалиращи се акта на съпротива:
- Отворено неподчинение: Тя погреба Полиник, макар смъртната заповед, след което открито го обявява на Исмена: "Аз ще го погреба сама."
- Морално обоснование: Тя призовава божествени, неписани закони (номима) като по-високи от човешките декрети: "Не от днес или вчера... а завинаги." Погребението е свещена длъжност, а не престъпление.
- Директно предизвикателство на авторитета: Тя се изправи пред Креон: "Кой си ти, за да диктуваш какво е правилно и грешно?" – отхвърляйки неговия суверенитет над моралния закон.
- Инсцениран публичен протест: Тя гарантира, че актът ѝ ще бъде открит, превръщайки личната пиетност в публично свидетелство.
- Неколебимо приемане: Тя се изправя пред екзекуция без отказ, въплътявайки принципно смелост, която надхвърля страха.
Антигона става вечен символ на съвестта, съпротивляваща се на тираническия, несправедлив закон.