Официалната цел на Петрукио – да се ожени за Катарина заради нейната придадънна дот – скрива по-дълбоки, противоречиви движеща сили:
Горд и аритмичен, той разглежда жените като по-малкоценни. Сътничеството на Катарина става предизвикателство, в което наслаждава да господства – власт изразена за самата власт.
Втъйна и склонен към насилие, той използва брака, за да пануе собствената си ярост. Контролирайки нея, той контролира себе си.
Привлечен от нейната сила, но уплашен от нея – едновременно любящ и мразещ, желаещ да притежава и да защитава.
Той "успева" да я поукроти, но за сметка на нейния дух и щастие – разкривайки тревожните гендерни динамики на пьесата. Петрукио печели битката, но разкрива празнината на победа, изградена на подчинение.