В разказа на Бернард Маламуд „Първите седем години“, Фелд, евреен имугрант-обущар (не крачун – често грешно разбиране), се бори с бъдещето на дъщеря си Мириам. Кулминацията на историята е центрирана около неговото приемане на Собел, неговият помощник, като жених.
Фелд първоначално отхвърля Собел – по-възрастен, необразован, интензивно предан на Мириам през седем години ниско платена работа. Фелд иска по-добро: професионалист, лекар, някой, който съответства на неговите амбиции за дъщеря си. Но тихата упоритост на Собел и собствените чувства на Мириам променят ситуацията.
„Първите седем години“ отнася се както за труда на Собел, така и за библейския паралел Яков/Рахел. Фелд, като Лаван, получава зет, когото не е избрал, но който съдбата е предоставила. Приемането не е ентусиазъм – то е тихото предаване на баща, който обича дъщеря си толкова, че ѝ позволява да избере.