В класиката от 1939 г. „Волшебникът на Оз“, Златата вещица на Запада (Маргарет Хамилтън) издава едно от най-запомнящите се заплахи в киното. След като Дороти сміло декларира: „Аз също мога да причинявам несъщастия“, вещицата не ярости — тя пресмята.
„Много добре, ще изчакам своето време.“
С този леден ред тя изчезва в изрив на огън и дим, поставяйки началото на безупречното си преследване на рубиновите чеканки. Фразата „ще изчакам своето време“ идеално олицетворява нейното търпеливо, хищно застрашаване — тя не се нуждае от незабавно насилие; тя знае, че пътешествието напред ще предложи много възможности за отмъщение.
Това е мастърклас в злодейството: тихата увереност говори по-силно от викове.