1. Маскиране: Основният подход беше да се маскира миризмата, вместо да се елиминира. Хората използвали силни и остри аромати, за да прикрият миризмата на тялото си. Някои билки, цветя, подправки и смоли, като лавандула, розмарин, карамфил и тамян, са популярни съставки в парфюми, ароматни води и ароматни помандери. Те са били носени на човек, често в малки контейнери или сашета.
2. Бани и измивания с билки: Редовното къпане не е било широко практикувано поради вярването, че водата може да разпространи болести. Въпреки това, ароматни билкови бани и измивания са били използвани за пречистващи цели. Те бяха напоени с билки като мента, розмарин, мащерка и лавандула.
3. Ароматни билки на прах: Хората прилагаха ароматизирани пудри върху телата си, за да абсорбират влагата и да намалят миризмата. Тези прахове често се правят от различни билки, като лавандула, корен от перуника и корен от перуника.
4. Оцет: Разреденият оцет понякога се използва като дезодорант поради неговите антибактериални и неутрализиращи миризми свойства.
5. Парфюмирани дрехи: Хората биха добавили аромати към дрехите си, като изгарят ароматни дървета или билки близо до гардеробите си или като съхраняват дрехи в сандъци, облицовани с ароматни тъкани или билки.
6. Фумигация: Фумигацията с билки и смоли беше друг метод за подобряване на цялостното качество на въздуха и намаляване на неприятните миризми.
7. Дъвчене и вдишване на билки: Някои хора дъвчеха или носеха ароматни билки, като карамфил или листа от мента. Смятало се, че вдишването на техния аромат освежава дъха и прикрива лошите миризми.
8. Втривания с етерични масла: Етеричните масла, извлечени от растения, понякога се прилагат върху кожата като естествен дезодориращ агент.
9. Ръкавици и носни кърпички: Изящните дами и господа използваха парфюмирани ръкавици и ароматизирани носни кърпички, за да прикрият фино миризмите.
Важно е да се отбележи, че тези техники не винаги са били достатъчни и хората често са изпитвали значителни предизвикателства с личната хигиена поради ограничения достъп до вода и санитарни съоръжения през Елизабетинската епоха. Въпреки това те положиха съгласувани усилия да управляват телесната миризма в контекста на социалните и културни норми на времето.