Ето обобщен разказ за действията и вярванията на Хейл:
1. Обективност и скептицизъм :Преподобният Джон Хейл пристига в Салем с отворен ум, скептичен към обвиненията във магьосничество. Той насърчава обвиняемите да споделят своите гледни точки и провежда наблюдения, за да идентифицира истинските причини за техните страдания.
2. Натиск от Общността :Докато истерията ескалира в Салем, Хейл е изправен пред огромен натиск от общността, включително видни личности като съдия Данфорт и преподобния Парис. Той започва да поставя под въпрос собствения си първоначален скептицизъм поради интензивния емоционален климат.
3. Богословски съображения :Хейл вярва в съществуването на свръхестественото и силата на Дявола. Той се убеждава, че Дяволът може наистина да работи в Салем и че признанието може да изкупи обвиняемите и да спаси душите им от вечно проклятие.
4. Признанията като решение :Хейл започва да гледа на признанията като на средство за разрешаване на кризата в Салем. Той погрешно приема, че лицата, лъжливо обвинени, ще откажат да признаят, докато онези, които наистина са замесени в магьосничество, ще признаят вината си.
5. Страх от погрешна преценка на невинните :Основната мотивация на Хейл е да предотврати грешната преценка и наказването на невинни хора. Като насърчава признанията, той се надява да направи разлика между наистина засегнатите и тези, които се занимават със злонамерено поведение.
В крайна сметка желанието на Хейл за бързо разрешаване на кризата и неговото развиващо се разбиране за събитията в Салем водят до участието му в призоваването на обвинените вещици да си признаят. Намеренията му обаче не бяха съвсем злонамерени; той искрено вярваше, че изповедта ще им предложи както духовно спасение, така и шанс за изкупление в очите на общността.