Какво мисли неговият слуга Грумио за идеята Петручио да се ожени за непокорна съпруга?

В пиесата "Укротяване на опърничавата" от Уилям Шекспир, Грумио, слугата на Петручио, първоначално изразява силни резерви и притеснения относно идеята господарят му да се ожени за непокорна жена. Той описва Катарина, жената, за която Петручио възнамерява да се ожени, като „огнена опърничава“, „дива котка“ и „оса“. Той смята, че бракът с такава жена би донесъл само беди и нещастия, сравнявайки го с това да си пъхнеш главата в кошера на пчелите.

Грумио се страхува, че острия език и жестокият нрав на Катарина ще направят живота непоносим за Петручио и всички около него. Той се тревожи за постоянните спорове, кавги и размирици, които подобен брак би причинил. Той също така изразява загриженост за благосъстоянието на Петручио, опасявайки се, че сварливият характер на Катарина ще го измори и ще го направи нещастен.

Първоначалните резерви на Грумио обаче постепенно се променят по време на пиесата, тъй като той става свидетел на умелото опитомяване на Катарина от Петручио. Когато Петручио успява да овладее нрава й и да я превърне в по-послушна и нежна жена, отношението на Грумио се променя от опасение към възхищение.

В крайна сметка Грумио вижда положителните резултати от нетрадиционния подход на Петручио. Той осъзнава, че методите на Петручио са донесли мир и хармония в домакинството и в крайна сметка признава успеха на стратегията на Петручио за укротяване на опърничавата.