1. Основни геймплейни бримки: Независимо дали става въпрос за платформиране, решаване на пъзели или екшън-приключение, основните цикли на геймплей остават сходни. Играчите все още се стремят да преодолеят предизвикателствата, да постигнат цели и да напредват през играта. Основният контур на „Игра, учене, адаптиране, повторение“ остава постоянен.
2. Развитие на истории и развитие на характера: Игрите, независимо от ерата, разказват истории и създават герои, които резонират с играчите. Този основен аспект на ангажиращите играчи остава непроменен. Докато средствата за разказване на истории са се развили (Cutscenes, диалогови дървета и т.н.), целта все още е да предизвиква емоции и да се свържете с играча.
3. Преследването на майсторството: Играчите се стремят да овладеят механиката на играта, независимо дали става въпрос за сложни комбинации в бойните игри или овладяват тънкостите на стратегическите игри. Това усещане за прогресия и овладяване остава ключов двигател на ангажираността на играча.
4. Социализация и конкуренция: Дори ранните игри насърчават социалните връзки чрез мултиплейър режими и споделеното преживяване на играта. Днес общностите за онлайн игри са жизнени и конкурентният дух остава движеща сила за мнозина.
5. Силата на въображението: Докато съвременните игри разчитат на невероятна графика, както старите, така и новите игри използват въображението, за да създадат потапящи светове и преживявания. Способността на играча да се занимава с играта и да попълва пропуските е решаващ елемент както от ретро, така и на съвременни игри.