Когато войниците дошли за Лучия, Пасхазий им наредил да я заведат в публичен дом. Тогава Лучия заявява:„Никой човек никога няма да оскверни тялото ми, защото съм посветена на Исус.“ Войниците не успяха да преместят Лучия, колкото и да се опитваха. Говори се, че тя тежала колкото планина. Тогава Пасхасий им заповяда да запалят огън около нея, но пламъците се разделиха и не я докоснаха. В отчаянието си той най-накрая заповядал на един войник да отреже главата й, което той и направил.
Според легендата Лучия все още била в съзнание след смъртта си и занесла очите си върху чиния в гроба си. Погребана е в катакомбата на Свети Каликст в Рим. По-късно нейните мощи са преместени в църквата Света Луси във Венеция, където се почитат и до днес.