В епичната поема „Беоулф“ принципът „показвай, не казвай“ се използва широко, за да вдъхне живот на историята и да създаде ярко и запомнящо се изживяване за читателя. Ето няколко примера за това как този принцип се използва в Beowulf:
- Описателен език :Поемата използва богат, описателен език, за да нарисува ярки картини на героите, обстановката и събитията. Например, когато описва чудовището Грендел, стихотворението използва образи и метафори, за да създаде усещане за страх и ужас:
> „От блатото, от дъното
От мъгливите тресавища дойде Грендел,
Който обитаваше пустите блата,
Блатата и планините,
Домът на чудовищата."
- Действие :Поемата също така разчита до голяма степен на действие, за да предаде информация и да развие сюжета. Вместо просто да заявява, че Беоулф е силен войн, поемата го показва в действие, борейки се с Грендел и дракона, демонстрирайки своята смелост и сила чрез делата си.
- Диалог :Диалогът е друг ефективен начин за „показване, не разказване“ в литературата. Беоулф използва диалог, за да разкрие мотивацията и взаимоотношенията на героите, както и да предостави важна информация за историята. Например разговорът между Беоулф и крал Хротгар преди битката с Грендел разкрива страданието на краля и решимостта на Беоулф да помогне.
Като цяло принципът „показвай, не казвай“ се използва ефективно в целия епос „Беоулф“, за да създаде по-завладяващо и поглъщащо изживяване за читателя, вдъхвайки живот на героите, обстановката и събитията по ярък и запомнящ се начин.