1. Липса на научно разбиране: В по-ранни времена хората са имали ограничено разбиране за природния свят и неговите явления. Необяснимите събития и събития често се приписват на свръхестествени сили. Това направи свръхестествените елементи в пиесите по-правдоподобни и плашещи за публиката.
2. Религиозни вярвания и суеверия: По-ранните общества често са били дълбоко религиозни и много хора са имали силна вяра в съществуването на свръхестествени същества, като богове, богини, демони и духове. Пиесите, които включват свръхестествени елементи, често се включват в тези вярвания и страхове, правейки преживяванията по-емоционално въздействащи за публиката.
3. Ограничен скептицизъм: Скептицизмът и рационалното мислене не са били толкова разпространени в по-ранни времена, колкото днес. Хората като цяло са били по-склонни да вярват в съществуването на свръхестествени сили, без да поставят под въпрос тяхната валидност. Това направи свръхестествените елементи в пиесите по-лесно приети и плашещи за публиката.
4. Културен контекст: Културният контекст на по-ранните времена също играе важна роля. Традиционният фолклор, легендите и митовете често са били съсредоточени около свръхестествени теми. Тези истории се предават от поколение на поколение, укрепвайки вярата в свръхестествени същества и правейки изобразяването им в пиесите по-ефективно за предизвикване на страх и благоговение у публиката.
5. Театрални техники: Драматурзите и театралните компании в по-ранни времена са използвали различни театрални техники, за да засилят въздействието на свръхестествените елементи. Тези техники включват сложни сценични ефекти, осветление, звукови ефекти и музика, за да създадат усещане за мистерия и ужас, правейки свръхестествените елементи да изглеждат по-реалистични и плашещи за публиката.