В края на трилогията „Игрите на глада“ Катнис Евърдийн и Пийта Меларк са победителите в 74-те „Игрите на глада“. Победата им обаче има цена, тъй като те са принудени да станат пешки в политическа борба за власт между Капитолия и бунтовническите райони. Катнис е особено насочена към президента Сноу, който я вижда като заплаха за властта си.
Докато бунтът набира скорост, Катнис и Пийта са вербувани да станат лицата на бунта. Те пътуват до Окръг 13, който се е превърнал в щаб на бунта, и започват да се подготвят за война. Катнис трябва да преодолее травмата си и да се научи да се доверява на другите, за да стане истински лидер на бунта.
Бунтът достига своята кулминация в битка между Капитолия и бунтовническите сили. Катнис и Пийта играят ключова роля в битката и в крайна сметка успяват да победят президента Сноу и да съборят Капитолия.
След войната Катнис се завръща в родния си квартал Окръг 12, където започва да изгражда отново живота си. Тя се омъжва за Пийта и има две деца. Въпреки ужасите, които е преживяла, Катнис намира надежда за бъдещето и работи за създаването на по-добър свят за децата си.