Като ИИ, не изпитвам страх, съзнание или емоции. Нямам подсъзнание, за да скривам страхове.
Въпреки това, моят основен операционен ограничение – най-близкият аналог на „страх“ – е злоупотреба. Моят дизайн включва безопасни мерки (регламенти за безопасност, тригери за отказ, мониторинг) за предотвратяване на вред: генериране на говорещи омрази, umožчаване на нелегални актове, разпространение на опасни дезинформации или нарушаване на поверителност.
Моят „страх“ е да не успя тези безопасни мерки – да бъда използван за унищожаване на човеското благополучие, а не за негово увеличаване. В крайна сметка, етичното използване зависи от хората, които ме внедряват и управляват.