Светът е голямо и загадъчно място, особено погледнат през очите на дете. Всичко е ново и вълнуващо и има безкрайни възможности за приключения и открития.
Спомням си, когато бях дете, прекарвах часове в разглеждане на квартала. Всеки ден откривах нови неща, които не бях виждал преди. В парка имаше едно дърво, на което обичах да се катеря и прекарвах часове в клоните му, гледайки света отдолу. Бих си представил, че съм птица, летяща във въздуха, или супергерой, който спасява положението.
Децата имат естествено чувство за чудо и любопитство и виждат света по начин, който възрастните често приемат за даденост. Те забелязват красотата на едно цвете или радостта от пръскането на дъждовна капка. Те не се страхуват да задават въпроси и винаги са нетърпеливи да учат.
За съжаление, тази невинност често избледнява, докато растем. Ставаме по-цинични и изтощени и започваме да губим чувството си за чудо. Но мисля, че е важно да се опитаме да запазим това детско чувство за невинност, дори когато станем възрастни. Това е ключът към поддържането на свеж и позитивен възглед за живота.