1. Зловеща атмосфера:
„Erlking“ създава зловеща атмосфера от самото начало, подготвяйки сцената за зловещите събития, които се развиват. Мрачната и буреносна обстановка в поемата, с нейния „див вятър“ и „летящи облаци“, създава усещане за предчувствие и несигурност. Този атмосферен фон засилва странността и чудото на баладата.
2. Мистериозни герои:
Поемата представя два мистериозни и свръхестествени героя:Ерлкинга и неговите дъщери. Erlking е изобразен като сенчеста, злонамерена фигура, която излиза от мрака, за да преследва бащата и сина. Дъщерите му са описани като "красиви деца", които примамват момчето с омайните си гласове. Тези енигматични герои добавят излъчване на мистерия и опасност към баладата, засилвайки усещането за странност.
3. Свръхестествени елементи:
„Erlking“ е наситен със свръхестествени елементи, които допринасят за неговата странност и чудо. Централният конфликт на поемата се върти около опитите на бащата да защити сина си от лапите на Erlking, който често се свързва със смъртта и злите сили. Използването на свръхестествени образи в поемата, като „короната на Ерлкинг“, „тъмната гора“ и „бледата луна“, допълнително засилва зловещата и неземна атмосфера на баладата.
4. Използване на повторение:
Гьоте използва повторение, за да създаде усещане за неотложност и да създаде напрежение в цялата поема. Повтарящите се фрази, като "Erlking" и "Father, don't you see", придават хипнотично качество на баладата, въвличайки читателите по-дълбоко в отчаяната борба на бащата и сина срещу свръхестествената заплаха.
5. Звукови ефекти:
Използването на звукови ефекти в стихотворението, като алитерация и ономатопея, допринася за неговата странност и чудо. Повтарянето на определени съгласни и използването на думи, които имитират естествени звуци, създават усещане за слухов дисонанс, отразявайки нарастващия страх и объркване на бащата и сина.
6. Двусмислен край:
Стихотворението завършва с двусмислена нотка, оставяйки читателите несигурни за съдбата на бащата и сина. Тази двусмисленост позволява множество интерпретации и допринася за трайното въздействие на поемата. Отвореният характер на края допълнително засилва странността на баладата и усещането за чудо.
В заключение, „Erlking“ майсторски улавя странността и чудото на баладата чрез нейната зловеща атмосфера, мистериозни герои, свръхестествени елементи, използване на повторение, звукови ефекти и двусмислен край. Стихотворението на Гьоте пренася читателите в царство на мрак и очарование, оставяйки ги с усещане за безпокойство и очарование.