Диско топките не са огледала в традиционния смисъл – не се гледате в тях, за да проверите рефлексията си. Вместо това те са прецизно проектирани устройства за разпръскване на светлина, които превръщат един спотов лъч в галактика от движещи се лъчи.
Всеки фасет действа като микроскопично огледало, отразявайки тесен лъч светлина в уникална посока. Докато сферата се върти, тези лъчове пометават стени, тавани, подове и танцори, създавайки динамичен, обгръщащ „звезден нощ“ ефект, който дефинира диско атмосферата.
Диско топките варират от 8-инчови модели за домашни партита до масивни 48-инчови (и по-големи) сфери за клубове. Скоростите на моторите често са регулируеми, за да съответстват на темпото на музиката или желаното настроение.
Огледални топки се появяват през 1890-те, но Луис Бернард Воесте патентира съвременната версия през 1917 г. Те стават иконични символ на 1970-те диско култура и остават основен елемент на танцови заведения по цял свят.