Изповедана от Яго, докато наблюдава любовта между Отело и Дедемона, тази реплика носи умислен двоен смисъл:
Яго предполага, че визуалното восприятие е ненадеждно – можем да видим доброта, която маскира злоба. Това предвещава манипулацията му върху Отело чрез измислени визуални „доказателства“ (хърчилото).
Алтернативно, Яго твърди, че зрението е най-ценното усещане, основната ни врата към красотата и истината на света. Без него сме тежко ограничени.
Шекспир умишлено наслага тези противоречиви интерпретации, отразявайки dvojността на Яго и централната тема на пьесата: опасността да се доверява на видимостта.