По време на Ренесанса възниква подновен интерес към реализма, особено в областта на изкуството. Художници като Леонардо да Винчи, Микеланджело и Рафаело се стремят да изобразят човешката форма и естествения свят с по-голяма точност и реализъм. Този фокус върху реализма отразява отдалечаването от стилизираното и символично изкуство на Средновековието и желанието да се улови същността на видимия свят.
През 19 век реализмът се появява като отделно движение в литературата, изкуството и философията. Философската концепция за реализъм се свързва с вярата, че реалността е независима от ума и че човешкото разбиране е ограничено до емпиричния свят на сетивния опит. Философи реалисти, като Джон Лок и Дейвид Хюм, твърдят, че знанието се извлича от наблюдения и опит от външния свят, а не от вродени идеи или абстрактни разсъждения.
В сферата на литературата реализмът се появява като реакция срещу романтичната и сантиментална литература, доминираща в предишната епоха. Писатели реалисти като Оноре дьо Балзак, Гюстав Флобер и Чарлз Дикенс се стремят да обрисуват живота по обективен и правдив начин, изобразявайки обикновени хора и ежедневни ситуации, без да ги идеализират или романтизират. Реалистичната литература се фокусира върху подробното наблюдение и точното представяне на 社会, като често засяга социални и политически въпроси.
Развитието на реализма повлия и на други художествени движения, особено в живописта и фотографията. Художници реалисти, като Жан-Франсоа Миле и Курбе, се съсредоточиха върху изобразяването на сцени от ежедневието и работническата класа, докато фотографи, като Луис Хайн и Джейкъб Риис, използваха своята среда, за да документират социалните условия и да повишат осведомеността относно социалните проблеми.
Във философията развитието на реализма продължава през 20-ти век, оказвайки влияние върху различни школи на мисълта, като логически позитивизъм, аналитична философия и научен реализъм. Философите реалисти твърдяха за обективния характер на реалността и значението на емпиричните доказателства за разбирането на света.
В обобщение, реализмът има своите корени в древногръцката философия и изкуство, но придоби известност по време на Ренесанса, преди да се превърне в отделно движение в литературата, изкуството и философията през 19 век. Реализмът в различни области подчертава важността на точното представяне и разбиране на света такъв, какъвто е, въз основа на емпирични наблюдения и опит.