Произход и развитие на реализма в философия и изкуство: От Древна Гърция до съвременни течове
Реализъм – погледът, че реалността съществува независимо от ума – има дълбоки корени:
Древни основи
- Гърция: Платон (Идеи vs. particuliers), Аристотел (сущност, категории, емпиризъм). „Човекът е мярка“ (Протагор) vs. обективна истина.
- Рим: Цицерон, Лукреций (епикурейски материализъм).
Ренесансно прераждане
- Изкуство: Перспектива, анатомия, наблюдение (Леонардо, Дьорер).
- Философия: Хуманистско възстановяване на Аристотел; ранна научна метод (Бейкон, Галилей).
19 век: Реализъм като движение
- Философия: Лок/Хюм (емпиризъм) → Мил, Расел (логически атомизъм) → Научен реализъм (ентитетите на теориите съществуват).
- Литература: Реакция на романтизма. Бальзак, Флобер, Дикънс, Елиот, Толстой, Хауелс: обикновени жити, детайлно наблюдение, социална критика, без идеализация.
- Изкуство: Курбе („Не мога да изобразя ангел“), Миле (земеделци), Репин. Фотографията подкрепя.
- Фотография: Луис Хайн, Якоб Рийс – документални доказателства за реформа.
20 век насам
- Логически позитивизъм, аналитична философия, критичен реализъм (Баскър), спекулативен реализъм.
- Социален реализъм (държавно наложен), магически реализъм (литература).
Основна нишка: Ангажираност към света такъв, какъвто е, познаваем чрез наблюдение и разум.