Котката на Шрьодингер е мисловен експеримент, предназначен да илюстрира проблемите на буквалното тълкуване на квантовата суперпозиция. В експеримента котка се поставя в запечатана кутия с някакъв радиоактивен материал. Ако радиоактивният материал се разпадне, той ще задейства механизъм, който ще освободи отрова и ще убие котката. Въпреки това, докато кутията не бъде отворена, котката се счита за суперпозиция на това, че е жива и мъртва. Това е така, защото актът на наблюдение на котката срива вълновата функция и определя нейното състояние.
2. Парадоксът на дядото
Парадоксът на дядото е класически пример за времеви парадокс. Това се случва, когато някой пътува назад във времето и убие собствения си дядо, преди да се роди. Това би създало логическа непоследователност, тъй като човекът никога не би се родил на първо място. Има много различни начини да се опитате да разрешите парадокса на дядото, но нито един от тях не е напълно задоволителен.
3. Парадоксът на Банах-Тарски
Парадоксът на Банах-Тарски е математически парадокс, който включва разбиване на твърда сфера на краен брой парчета и след това повторно сглобяване на частите в две твърди сфери, всяка от които е със същия размер като оригиналната сфера. Това очевидно е възможно поради факта, че оригиналната сфера може да бъде разделена на набор от несвързани набори, всеки от които има подмножество с мярка нула. Когато тези комплекти се пренаредят, получените две сфери имат същата мярка като оригиналната сфера.
4. Парадоксът на близнаците
Парадоксът на близнаците е мисловен експеримент, който включва двама еднояйчни близнаци, единият от които остава на Земята, докато другият пътува с високоскоростен космически кораб. Когато пътуващият близнак се завръща на Земята, те са по-млади от близнака си, който си остава у дома. Това е така, защото пътуващият близнак изпитва забавяне на времето, което кара часовника им да работи по-бавно от часовника на Земята.
5. Парадоксите на Зенон
Парадоксите на Зенон са набор от парадокси, които се занимават с концепцията за движение. Те показват, че ако приемем, че пространството е съставено от неделими точки и че времето е съставено от неделими моменти, тогава е невъзможно нещо да се движи. Това е така, защото, за да се придвижи от една точка до друга, един обект трябва да премине през безкраен брой точки за безкраен период от време.