1. Чумата: Пиесата започва с Тива, страдаща от чума, и гражданите търсят помощ от своя цар Едип. Това поставя началото на последващите събития и установява спешността на намирането на решение.
2. Изследването на Едип: Едип се заклева да открие причината за чумата, като разследва убийството на предишния цар Лай. Той нарежда на Тирезий, сляп пророк, да разкрие истината, но Тирезий първоначално се колебае поради потенциалните последствия.
3. Пристигането на Креон: Едип изпраща зет си Креон в Делфи, за да се консултира с оракула. Креон се завръща с разкритието, че чумата ще свърши само когато убиецът на Лай бъде наказан. Това засилва търсенето на истината.
4. Конфронтацията на Едип с Тирезий: Едип се изправя срещу Тирезий, обвинявайки го в укриване на информация. В крайна сметка Тирезий разкрива, че самият Едип е убиецът на Лай и също така предсказва падането и страданието на Едип.
5. Участието на Йокаста: Съпругата на Едип, Йокаста, се опитва да отхвърли пророчеството на Тирезий като обикновена спекулация. Тя разкрива, че на Лай е било предсказано да бъде убит от собствения му син, но тя уверява Едип, че това не се е случило. Опитите й да умиротвори Едип обаче само засилват напрежението.
6. Пристигането на пратеника: Пристига пратеник от Коринт, който носи новината, че предполагаемият баща на Едип, Полиб, е починал. Това изглежда оневинява Едип от пророчеството за убийството на баща му, но по-късно става решаващо за разкриването на истината.
7. Разкритото минало на Едип: Докато разследването продължава, се появяват повече доказателства, сочещи Едип като убиеца на Лай. Пастир и оцелял от срещата с Лай предоставят допълнителни подробности, които потвърждават участието на Едип.
8. Осъзнаването и смъртта на Йокаста: Йокаста най-накрая разбира истината и е съсипана. Тя разбира, че се е омъжила за собствения си син и е станала майка на децата му. Неспособна да понесе разкритието, тя посяга на живота си.
Тези събития се надграждат едно върху друго, създавайки усещане за напрежение и страх. Кулминацията на пиесата настъпва, когато Едип осъзнава напълно трагичната истина и се изправя пред последствията от своите действия, водещи до неговото падение и страдание.