Монологът дава на публиката пряк, непосредствен достъп до вътрешните мисли на персонаж – но не показва как останалите герои възприемат този говорящ. Публиката чува самоизобразяването на героя: неговите страхове, желания, рационализации и самоизмама. Скрито остава външния поглед – как думите и действията на героя падат върху околните. Тази пропаст между самопознание и социално восприятие е мястото, където често живее драматичното напрежение.