1. Разкриване на вътрешни мисли: Asides позволяват на героите да изразят най-съкровените си мисли и чувства директно пред публиката, предоставяйки представа за техните истински мотивации, емоции и планове. Тази техника създава усещане за интимност между публиката и героя, като ни приканва да разберем техните перспективи по-задълбочено.
2. Създаване на хумор: Шекспир майсторски използва отстрани, за да генерира хумористични моменти и комедийни ефекти. Героите използват отклонения, за да направят остроумни забележки, саркастични коментари или наблюдения, които не са предназначени да бъдат чути от други герои на сцената. Това създава закачлива атмосфера и позволява на публиката да сподели хумора, засилвайки безгрижния тон на пиесата.
3. Изграждане на напрежение: Отстраняванията могат да засилят драматичното напрежение и напрежението, като разкрият информация на публиката, която е непозната за другите герои. Тази техника държи публиката ангажирана, очаквайки с нетърпение как тези неразкрити тайни или планове ще повлияят на сюжета и ще оформят отношенията между героите.
4. Ирония и драматичен контраст: Асидите създават иронични ситуации, в които публиката е наясно с информация, която героите не са. Този контраст между ограничените знания на героите и по-широкото разбиране на публиката може да породи драматична ирония и да добави дълбочина към пиесата. Той приканва публиката да размишлява върху действията, изборите и последствията на героите.
5. Развитие на характера: Добавките могат да допринесат за развитието на персонажа, като предоставят поглед върху мислите, емоциите и мотивацията на героите, докато се ориентират в своите взаимоотношения и предизвикателства. Това подобрява разбирането на публиката за личността и сложността на героите.
Използвайки ефективно отстрани, Шекспир добавя слоеве от смисъл, хумор и драматично въздействие към „Дванадесета нощ“, създавайки богато и ангажиращо театрално изживяване за публиката.