Сравнения и метафори в „Островът на съкровищата“ на Ружър Луис Стивънсън
Островът на съкровищата (1883) на Ружър Луис Стивънсън обогатява своето шпагическо разказване с живи фигури на реч. По-долу са посочени известни сравнения и метафори от романа, категоризирани за яснота.
Сравнения (Явни съпоставки с „като“ или „както“)
- „Щастлив като просяк в вятър.“ – Ирония: просякът в буря е нещастен; говорителят (често сквайърът или капитанът) го използва саркастично за „нико не щастлив“.
- „Тих като миш.“ – Класическо сравнение за тишина/укривност (употребявано за Бен Гън или екипажът, крадещ се).
- „Спокоен като краставица.“ – Съхранение на спокойствие под налягане (Каптен Смолет или д-р Ливси).
- „Силен като вол.“ – Физическа сила (скритата сила на Лонг Джон Силвър или моряците).
- „Храбър като лъв.“ – Смелост в битка (верната група, защитаваща застава).
- „Хитър като лисица.“ – Измама, коварство (манипулативният чаرم на Силвър).
Бележка: Много от тези са идиоматични сравнения, общовъплътени в викторианския английски; Стивънсън ги използва, за да заземи героите в разпознаваеми речови модели, като понякога ги подvirkва (напр. редът с просяка и вятъра).
Метафори (Неявни съпоставки)
- „Островът беше сандък със съкровища от тайни.“ – Самият остров крие скрита история, опасност и злато.
- „Корът беше призрачен, обслугван от скелети.“ – Испаниола на дрифт след бунта; или скелетният екипаж, останал на борд.
- „Пиратският капитан беше еднооки монстър.“ – Флинт (или Силвър) обезчовечен от легенда и страх.
- „Закопаното съкровище беше тиган злато в края на дъгата.“ – Неуловимо, митично, може би непостижимо.
- „Търсенето на съкровище беше погон за диви гъски.“ – Безполезно, заведено, заблуждаващо преследване (особено преди разшифровката на картата).
Фигуративна стратегия на Стивънсън
- Разказица: Първоличното разказване на Джим Хокинс смесва момческо изненадване с ретроспективна зрялост – сравненията отразяват въображените съпоставки на младия.
- Атмосфера: Метафорите усилват готично-авантюрния тон: островът като жив организъм, морето като безразлична сила.
- Характеризация: „Лисицата“ на Силвър срещу „краставицата“ на Смолет установява морален контраст чрез животински/природни образи.
Въпреки че не е толкова густо метафоричен като Мелвил или Конрад, фигурите на Стивънсън служат на яснотата и темпа на историята – правейки екзотичното познато и познатото – чуждо.