Теорията за неангажираността също е критикувана, че пренебрегва значението на социалната подкрепа в по-късния живот.
- Според Jerrome и Manheimer (1984), теорията за неангажираност не отчита адекватно ролята на *външните променливи*, като социална среда и възможности, при формирането на поведението на възрастните хора.
- Те твърдят, че неангажираността не е непременно неизбежна или желателна и че възрастните хора могат и остават активни и ангажирани в социалния живот, когато имат възможност за това.
- Те също предполагат, че неангажираността може да не е знак за психологическо благополучие, както предполага теорията, а по-скоро отговор на социалните сили, които изтласкват възрастните хора от обществото.