Антигона осъзнава тази наследствена вина и знае, че не може да избяга от нейната съдба. Тя оплаква трагичните обстоятелства на семейството си, но се чувства принудена да почете брат си Полинейк, като го погребе подобаващо, въпреки че това противоречи на едикта на Креон и носи значителни последствия. Според Антигона си струва да се наложи подобно наказание, за да се спазват неписаните закони на боговете и да се успокои неспокойният дух на Полинейк, осигурявайки мир след преждевременната му смърт.