Чрез тъкането си Илейн улавя образи на света отвъд прозореца си, създавайки гоблен, който отразява нейния копнеж и желание за по-активен и ангажиран живот. Въображението й обаче е ограничено и от ограниченията, наложени й от нейното проклятие, което й пречи да изживее света директно.
Стихотворението подсказва, че животът на въображението на Илейн е форма на бягство, което й позволява да се справи с разочарованията от ограниченото си съществуване. Но в крайна сметка това се оказва и капан, който й пречи да живее истински и да реализира потенциала си.
В кулминационната сцена на поемата Илейн разчупва проклятието, като се взира директно в сър Ланселот, което й позволява да изпита външния свят за първи път. Това обаче води и до нейното падение, тъй като тя умира, след като плава надолу по течението с лодка. Стихотворението предполага, че докато въображението може да бъде мощен инструмент, то трябва да бъде балансирано с опита, за да водите пълноценен живот.
Като цяло „Дамата от Шалот“ изследва сложната връзка между въображението и реалността и начините, по които те могат едновременно да обогатят и ограничат живота ни.