Скръб и подозрения:
- Хамлет е дълбоко наскърбен от смъртта на баща си, крал Хамлет. Въпреки това, скръбта му се превръща в подозрение, когато научава от Духа на баща си, че е бил убит от Клавдий, чичото на Хамлет, който сега седи на трона и е женен за майката на Хамлет, кралица Гертруда.
Предателство и разочарование:
- Хамлет се чувства предаден от прибързания брак на майка му с Клавдий, когото той вижда като измамен и хитрец. Това предателство разбива доверието и вярата на Хамлет в най-близките му хора.
Морална дилема и отмъщение:
- Откровението на Призрака поставя тежко бреме върху Хамлет. Той се чувства принуден да отмъсти за убийството на баща си, но е разкъсван от моралните последици от отнемането на друг живот. Тази морална дилема допълнително задълбочава чувството му на меланхолия и разочарование.
Отвращение от корупцията и лицемерието:
- Хамлет става все по-разочарован от корупцията и лицемерието, които наблюдава в датския двор. Той вижда повърхностността, повърхностността и измамността на придворните, което засилва отвращението му от света около него.
Екзистенциални въпроси и смъртността:
- Хамлет се бори с екзистенциални въпроси за живота, смъртта и смисъла на съществуването. Той обмисля самоубийство, но се възпира от религиозни вярвания и съмнения относно отвъдния живот. Тези философски размишления допринасят за цялостното му чувство на меланхолия и отчаяние.
Изолация и самота:
- Хамлет се чувства изолиран и сам, тъй като не може открито да сподели знанията си за убийството на баща си, без да рискува собствения си живот. Тази изолация допълнително изостря мрачния му възглед за света.
В обобщение, мрачното възприятие на Хамлет произтича от дълбоката скръб и гняв, които изпитва поради смъртта на баща си, предателството, което чувства от майка си и чичо си, разочарованието му от лицемерието на двора, екзистенциалното му съзерцание и чувството му за изолация и самота.